Еп.01 / Извънземни с долари, кой предаде Левски или за фалшивите новини

За фалшивите новини или какво не успехме да си кажем в Епизод 1

Внимание! Fake News!

Много хора сигурно биха се учудили, че в дискусия за фалшивите новини беше намесена толкова художествена литература. От Тери Пратчет назад до Илияда и обратно до Шекспир. Ако наистина останем далеч назад в историята на човешката мисъл, тогава ще си припомним, че за древногръцките мислители изкуството (вкл. литературата) е подражание на действителността. Литературната измислица не се приема за истина, а по-често за нещо което е можело или би могло да се случи, до голяма степен защото тя най-често е поместена в особен тип медия (в смисъл на средство) и “рекламирана” пред своите бъдещи читатели като измислица.

Някои фалшиви новини биха могли да се оформят по същия начин – като една художествена измислица – и тогава едва ли някой би ги сметнал за истина. Но след като са публикувани във формат, който копира функционалността на масмедиите – вече нашите възприятия се нагласят да приемат прочетеното по друг начин. Да не забравяме и една друга стара “поговорка” – щом го пише във вестника значи е истина!

Има едно съвременно понятие, дълбоко свързано с темата, което не успяхме да включим в разговора: “постистината” (англ. post truth). Този неологизъм бе избран за дума на 2016 година от Оксфордския речник. Година, която съвпадна както с доста политически страсти (Брекзит, изборът на Тръмп за президент на САЩ), така и с покачване на броя на фалшивите новини.

В своя статия проф. Илиана Павлова от ВТУ прави следното заключение за постистината и нашето време: “Епохата на постистина е епоха на личните мнения, впечатления, убеждения. “Обществото черна кутия“ се изгражда от множество алгоритмично създадени „филтърни балони“, от отделни „ехо камери“ със собствени режими на истината. В това общество действат нови правила – алгоритмични, генеративни, вградени в компютърните системи…” (целият научен труд можете да прочетете тук).

Така и нашето съвременно общество, чрез силата на интернет и глобалното село, се сегментира изцяло на база на своите вече създадени убеждения и лични мнения. И ако едни хора в недалечното минало биха се чувствали изолирани и неразбрани въз основа на своите непопулярни или откровено казано погрешни убеждения и мнения, днес те лесно се откриват в интернет, правят своите групи и се чувстват силни, защото не са вече вълци-единаци, а са глутница.

Някои видове фалшиви новини изникват тъкмо в рамките на такива групи, като те са на първо място за “вътрешно ползване”. Излизането им от групата и разпространението им само и единствено благоприятстват за подсилването на духа на групата – или им носи нови членове или предизвиква спор, в който несъгласните бързо се превръщат във враг. А както добре знаем от човешката история – има ли общ враг, лесно се постига обединение. Интересното е, че това не важи само за групи, които се увличат по конспиративни теории. Просто такова е човешкото поведение.