Еп.04 / ¿Qué pasa? Трима татковци от запаса.

Или за военната служба и как бихме постъпили ние при един евентуален военен конфликт

В епизод четвърти на подкаст Sabotage ще чуете казармени истории от трима неслужили наборници. Как и защо тримата саботьори не попаднахме в казармата? Какво щяхме да “видим” и да “разберем” там, както бащите ни все се заканваха? А дали самите ние искахме да вкусим от войнишката храна и казармения живот?

Горещата тема на деня – войната.  Модерната ни цивилизация все се опитва да я отхвърли и прати в забвение, но ето че тя постоянно показва грозното си лице. А днес може би на всеки е минало през главата как би постъпил или какво би трябвало да стори, ако тази (или друга) война почука на вратата.

Минаха няколко дни от записа на този епизод на подкаста и пак се заговорихме. Оказа се, че и тримата имаме по още нещо да споделим.

Илия: Митак, като говорехме за пропагандата ти се върна на тезата си от фалшивите новини, че образованието е ключът за избягването на заблуди. То че помага – помага. Но не е най-важното. Аз пък все повече се убеждавам, че първичната реакция спрямо една информация по-скоро се подчинява на чувствата и едва когато те утихнат, човек би могъл да разсъждава върху нея въз основа на интелектуалния си багаж. Пример: “информация”, че в определена европейска държава се извършва систематично дискриминиране на български граждани. Образован и интелигентен човек, чиито пораснали деца често гостуват на роднини и приятели в същата страна, се притеснява и я споделя. Едва след споделянето, в резултат може би и на последвалата дискусия, се задейства невронната мрежа на съмнението.

Димитър: Да, разбрах те. Това обаче е изключително в сферата на личното. Но ако приемем, че говорим за военно време, а не за фалшива новина извън военната сфера, нещата са по-различни. Само със ситуацията, че си във война, лампичката за пропагандата трябва да светне. Да се седи нащрек. В момента, в който те залее кофата с пропаганда, ако нямаш под ръка чадъра на образованието и интелекта, едва ли ще подложиш на съмнение информацията, която ти се спуска.

Безспорно, когато го засяга лично, човек веднага ще реагира емоционално. И това е първичното. Но ако си интелигентен и образован, ще преминеш отвъд него. И тъй като темата на епизода ни е военната служба и войната изобщо, пак ще кажа – на война като на война. Няма правила.

Веселин: Да, но нали след Втората световна има правила, които са приети на международно ниво, нали и затова са създадени ООН и трибуналът в Хага? 

Димитър: Може да са приети, но това не дава гаранции, че някой изобщо ги спазва. Както каза Илийката в епизода – войната може да изкара от хората най-низките им страсти.

Илия: Правилата са по-скоро граници, които ако се престъпят ще те съдят в международен съд за военни престъпления. Ако, разбира се, имат доказателства за това. Пример – процесът срещу Милошевич.

Веселин:  Но в крайна сметка си говорим за военната служба и защо да воюва един мъж, глава на семейството? Моят инстинкт е да воювам за моето семейство, но като ги защитавам. А не като се разделим – аз на фронта, пък те бежанци. Като погледнем в миналото, можем да видим всякакви мотиви за водене на войни: викингите – за място сред вечните воини, за слава и завоевания; римляните – за налагане на тяхната цивилизация и държавност, за благоденствия; кръстоносните походи – в името на религията и нейната защита, но в крайна сметка за имоти и средства.

А сега?