Еп.08 / Какво е да си баща?

В този епизод си говорим за какво е да си баща и за бащинството като цяло.

Временно преустановяваме саботажа и оставаме в сферата на личното преживяване и споделения опит. Бащинството – тема, която често обсъждаме помежду си, когато микрофоните не записват.

Ако очаквате един спокоен и отпускащ епизод, предупреждаваме ви, че няма да го получите. Настоящият епизод разкрива нашите емоции, мисли и преживявания от опита ни като бащи. Бащинството е еуфория, отговорност, училище. А повярвайте – за тази “професия” учебник няма.

Знаем само, че макар желанието ни да дадем най-доброто на децата ни не винаги да се покрива с умения и правилни действия, това да сме до тях значи много. Защото понякога те ни учат на повече, от колкото ние тях.

Родих се… Бях дълго време в корема на мама. Там чувствах нейната топлина, радости и страхове. От там обаче чувах често и гласа на един друг човек, който понякога галеше корема ѝ и ми шепнеше, че ми е татко. Какво ли значи тази дума?

Плача. Поех си дъх. Всички около мен са радостни, а мама ме е прегърнала. “Честито ви момченце!” – някой се провиква. Гласът на татко се приближава, устата му целува главичката ми и челото на мама. Приятно е, но за всеки случай ще поплача още малко…

Минаха няколко месеца. Вече виждам по-ясно с очите си. Мама е много красива и мила. Татко често я целува и ѝ помага. Всички ми казват, че много приличам на него. Не им вярвам – та той е огромен, а аз съм мъничък.

Наскоро проходих. Мама и татко много ми се радват. И аз се смея с тях. А когато се уморя, татко ме носи на здравите си ръце. Харесва ми да ходя, но още повече ми харесва да ме носи.

Вече говоря. Мама и татко ме учат на най-различни думички, но за някои от тях мама се кара на татко. Не знам какво е “бира”, но щом на татко толкова му харесва, защо и аз да не опитам, мамо?

Пораствам. Татко ме научи да пишкам прав, а сега ме учи и да карам колело. Такива страхотни и вълнуващи работи има на този свят. И татко знае толкова много! Обичам го!

Вече ходя на училище. Баткото на един съученик ни показа как да гърмим пиратки и да изстрелваме консерви във въздуха. Но аз като пробвах, пукнах предното стъкло на колата на един съсед. Той ме видя, а аз избягах. Но беше казал на татко и той ме наказа… след като ме ступа здравата. Малко съм сърдит и доста засрамен. Досега не ме беше бил…

Минаха години и започна пубертета. Тялото ми започна да се променя. Татко се опита да ми обяснява някакви неща, но въобще не искам да го слушам. Кой е той, че да знае повече от мен? Започва много да ме нервира!

Станах абитуриент. Всички близки ме изпращат, а татко ми оправя за последно възела на вратовръзката. И след като ми изнесе лекция за отговорно поведение и разумна употреба на алкохол, пъхна с неохота кондом в джоба на сакото ми.

Минаха още години. Студентството мина, взех си хляба в ръцете и заживях самостоятелно. С баща ми се чуваме от време на време, разговаряме вече като равни и си помагаме за ремонти и други битовизми. Най-накрая взех да разбирам някои от нещата, които мислех за глупости, когато бях тийнейджър.

Срещнах жената на живота си. Влюбих се истински и реших да я запозная с родителите си. Татко извади една ракия от преди 15 години. В края на вечерта ми направи одобрителен знак. 

Сега чакам дете – моят баща вече ще се титулува “дядо”! А аз самият – баща. Това е лудост. Готов ли съм?

Детето расте и не ме слуша. Ехх, сега го разбирам баща ми… напълно.

….и до тук ни стига знанието от ретроспективна гледна точка. След време можем да допишем статията или живот и здраве да направим епизод 700 “Какво е да си дядо?” А ако случайно вторите деца са ни момичета, ще направим продължение на темата.