Sabotage Podcast

Еп.13 / Изгубената тъмнина

В Епизод 13 на българския подкаст Sabotage си говорим за светлинното замърсяване породено от човешкия прогрес и индустриалното развитие и какво губим.

Светлинното замърсяване е нещо, което се е появило като проблем и феномен едва след изобретяването на електрическата крушка и нейното масово разпространение и употреба. Осигурявайки си повече светлина извън нормалната естествена такава, ние хората сме удължили продължителността на работния си ден. Така лавинообразно сме засилили индустриализацията, която като един ненаситен хищник е започнал да консумира все повече светлина, докато не сме достигнали едни застрашаващи пропорции на изкуствена осветеност, в които за да покажем нощните пътеводни звезди на нашите деца, най-лесният начин е да пуснеш 4К клип в Youtube. 

Да, ама не! Ние от подкаст SABOTAGE насочихме нашите усилия да нападнем и сломим този проблем… всъщност поне да му даден гласност… като Ви каним да чуете новия фатален като номер – Епизод 13!

Тъмнина, какво е това тъмнина, нима не е липсата на светлина или както разказва Доналд Бисет в своите забавни “ Небивалици” и по-специално “Криеница”:

“— Няма да можеш — отвърна тъмното. — Избрах си едно местенце, където никога няма да ме намериш. Сега затвори очи и брой до десет, докато аз се крия!

И слънцето се скри зад един облак и преброи до десет. След това се показа отново и се огледа.

— Предполагам, че тъмното се крие зад някого като сянка — рече слънцето, но въпреки че провери навсякъде, не можа да го намери.

Продължи да търси цял ден, а също и на следващия, но не откри и следа от тъмното, защото то наистина бе измислило чудно скривалище — в шкафа под стълбите.”

Да, наистина – липсата на светлина определя нашето възприятие за по-ниска осветеност, но всъщност истинска непрогледна светлина няма. Дори и на най-тъмното място може да бъде достигнат от някой блуждаещ фотон стига да имаш сензор или орган да го засечеш. Изключваме черните дупки, това е тема за друг епизод, ако не и два.

А страхът от тъмнината, от еволюционна гледна точка, често се посочва като нещо полезно за нашите далечни предци. От една страна възрастните са търсели подслон за всички, тъй че когато стане тъмно да са на сигурно място, защитени от хищниците, които ловуват нощем. И в крайна сметка да могат да възстановят силите си след активния за хората светъл период от денонощието. Теорията свързва страха от тъмното конкретно при децата пък, с това че те се прилепвали близо до родителите си, за да се ползват от тяхната защита. Обективно погледнато, същото се случва понякога с нас, съвременните родители: “Защо не спиш, дете? – Тате, страх ме, остани при мен!”

🍻 След като приключите с този епизод, можете да хвърлите едно око и на останалите епизоди на нашия подкаст.

Абонирай се за нас в:

🎧 Spotify

🎧 Apple podcasts

🎧 Google podcasts

🎧 YouTube

Или ни намерете във вашата любима платформа за подкасти – Pocket Casts, Castbox, Podcast Addict, Deezer, Listen Notes, Player FM, Podcast Index, Overcast, Castro, Stitcher и Podfriend.

music by Jason Shaw on Audionautix.com