Еп.24 / Burgas Game Jam ft. Вики и Пламен

Burgas Game Jam 2023 е тема на този епизод на подкаст Sabotage. На гости са ни Вики и Пламен от BurgasLab, част от организаторите на бургаското издание на междунардония хакатон Global Game Jam.

Кой не е играл на някаква игра през живота си?

А колко от Вас могат да се похвалят, че са създали игра?

Някой би казал, че е трудно или невъзможно, че няма кой да помогне или с кого да сформира свой екип. А може би не се сещате за тема? Е, ако това са Ви притесненията, тогава сте на правилното място, защото днес ще Ви запознаем с едно събитие, на което се създават игри. Мащабът му е от световна величина, а участниците в него хиляди. Запознайте се с BURGAS GAME JAM, за което сме поканили част от организаторите на тазгодишното събитие за Бургас.

Като допълнение към епизода, Веско направи и интервю с двама от участниците на отбор „Минимум“, притежатели на приз от изданието Burgas Game Jam 2016.

– Ей хора! Забравих да Ви питам, защо избрахте това име на вашия отбор, как така „Минимум“? 

(Митака) – Long story short: Нова година 2015-2016. Посрещахме я тримата с Илийката и жена ми в един рокаджийски бар в Бургас – “Бар без име”. При което, като напредна нощта и всички се понапихме, имаше един пич който обикаляше из бара и крещеше с цяло гърло – “МИНИМУУУУУУУМ”. Та… така. Също толкова градивно и като произхода на “Саботаж”… имаме дарба с имената!

(Илийката) – И защото бяхме минимум състав за отбор – трима. 

– Е това обяснява всичко, но не обяснява защо не съм участвал аз – страшно обичам да правя игри!! Сигурен съм, че ако бях участвал и аз, вече щяхме да сме милиардери, защото щяхме да продаваме нашата игра за десетки левове парчето… евентуално, хахахах!

(Илийката) – Защо не? Играта, която тогава измислихме, има потенциал да стане продукт, предлаган на пазара. И това е мисъл, която все още имаме, но не сме доразвили поради множество фактори. Един от тях е дали наистина усилията да пуснем в обращение нещо подобно биха били възнаградени подобаващо в крайна сметка, дали въобще ще успеем да излезем на плюс. Като че ли при нас възрастта и семейното положение леко ни възпират от рискови начинания. Или поне аз така се чувствам. 

От друга страна, може би случаят е подходящ да използваме собствената си платформа и да направим скромно проучване на пазара – драги слушатели, бихте ли се заинтересували от не особено сложна като правила игра, с фолклорен мотив, базирана върху приказка на Ран Босилек, подходяща за семейна игра с дете/деца на възраст 5-10 години? 

(Митака) – Ако беше участвал, вече щеше да има Last Of Us 3… или нещо друго със зомбита 😀 Никога не е късно! Готви се за догодина.

– А Бихте ли участвали пак, но с децата?

(Митака) – Хм… На кантар съм. Принципно с голям удоволствие. Сина ми е креативен и обожава ролевите игри. От друга страна, като знам колко е “кротък”… не искам да им го причинявам на организаторите и на себе си. 😛 По-скоро след някоя друга годинка, като поолегне.

(Илийката) – Примерът, който Вики разказа за тазгодишния jam в Бургас, е наистина вдъхновяващ. Моят юнак, като повечето деца струва ми се, умее да си измисля игри. Обича да увлича другите, стига обаче да ги познава достатъчно добре. Хем е срамежлив и малко по-трудно се отпуска сред непознати и особено когато има много хора, хем когато е в позната среда се държи твърдоглаво и трудно приема да не командва парада. Трябва да видите какъв “бригадир” е на братовчедите си, когато става дума да помагат на дядо си в градината – раздава на всеки я метла, я мотичка и хайде – почистваме!

Докато е малък бих пробвал да го ангажирам, но ще трябва предварително ясно да му обясня какво е това място и какво е това събитие, за да имаме шанс да не се откаже, защото го е срам. А за по-голям – вече няма да му се меся много. По-добре да отиде с приятели, а аз бих бил само придружител и наблюдател на тяхната работа.

– Вие коя улична игра играехте и обичахте най-много? На мен любима ми беше криеницата и народната топка, особено народната топка!

(Илийката) – Като че ли в нашата махала по-популярно беше стражари и апаши. Също така, живея близо до морската градина, а там обстановката дава шанс за други игри и заниманя – футбол по поляните, каране на колело, катерене по дърветата… Като цяло, основен спомен от детството ми са часовете игра на футбол, както в парка, така и в училищните дворове.

(Митака) – +1 за стражари и апаши. Футбол повечко в училище. Нямаше междучасие в което да не ритахме (с Илийката), включително и някой път “пропускахме” някой друг час. Зиме – лете

🍻 След като приключите с този епизод, можете да хвърлите едно око и на останалите ни епизоди.