Еп. 27 / Носталгично 1

В епизод 27 на нашия подкаст се връщаме към нашето детство си и се питаме наистина ли е било толкова хубаво, колкото си го спомняме.

“Детство мое, реално и вълшебно,

детство мое, така си ми потребно.

Все се мъча света да обгърна

яхнал пръчка при тебе да се върна.”

Това е цитата от една наша любима песен “Детство мое”( текст: Богомил Гудев, музика: Вили Казасян). Е ние не сме яхнали пръчките все още, вместо това имаме нашия аудиодневник и в настоящия епизод ще разкажем някои интересни и забавни спомени от детството с цел да се завърнем във време на безгрижие и безкрайна забава. Може да влезем в ролите на Питър Пан, който не иска да пораства никога, защото той може би знае, че приключенията и магичността от детството изчезват с подписването на първия трудов договор.

Също така си говорим (по-скоро чудим) и от гледна точка вече на родители… Аналоговото ни детство, макар и по-просто, по-хубаво ли е било от на децата ни днес?

Планираме тази тема да бъде разделена на няколко епизода, така че започваме със спомените от детството ни.  Епизодът е все пак със заглавие “Носталгично”, а не “Депресивно”, така че да разтърсим прашните спомени и да потеглим с машината на времето!

Замисляли ли сте се какво е научното дефиниране на периода на детство, ако се разтърсим из мрежата откриваме малко информация от сайта на Британика.

Според нас всеки родител трябва да осъзнава, колко е важно щастливото детство за едно дете, при всички положения това е до голяма част и задачата на един родител, стига да не бъркаме щастието с глезене и вещомания! Ето една интересна статия по тази тема! Чакайте, чакайте! Кой каза , че въобще трябва да порастваме, нима децата не са способни на отговорност, разбиране и съпричастност. Нима трябва да губим радостта от живота и безкрайната енергия, да губим радостите от това да погалиш котка по опашката или да направиш някоя пакост. Ето една статия в тази насока.

🍻 След като приключите с този епизод, можете да хвърлите едно око и на останалите ни епизоди.